БРАТЛЕ
- Сега, когато до нас стигна този корона - вирус разбрах, че и от кусурите може да има полза, братле! - смигна ми Чочо - Пантата и отпи от двестаграмката. - Ако не жулех алкохол всекидневно, едва ли щях да съм оцелял сега!
Бях спрял до парко-мястото, на отсрещната кооперация и щом видях клошаря, ми дожаля за него. Влязох в близкия магазин и купих малка бутилка водка. После му я дадох, с препоръката да хапне, преди да се напие. Този клошар бе част от глутницата улични кучета, обитаваща нашия квартал. Те заедно тарашеха контейнерите за смет и се възползваха от хранителните продукти в тях. Не знаех на каква възраст е клошаря, но бях разбрал, че е доста интелигентен за клошар. Пред няколко месеца бях свидетел, как той изгори банкнота от сто лева, ей тъй за кеф! Нещо, което не би си позволил и милионер. Сега той стана, позаклати се и рече:
- Човекът, по принцип е видял много по-страшни изпитания! Не можеш уплаши някого, с нещо невидимо! Трябва да е огромен звяр, с ужасен рев отсреща, за да те стресне! Иначе, не вървиш!
- Да, но когато се заразиш и не можеш да си поемеш дъх, друга песен ще запееш! - отвърнах аз.
Пантата се усмихна презрително и бръкна в джоба на якето си. Изкара някакъв сух корен и запита:
- Знаеш ли, какво е това?
- Какво?
- Корен от джинджифил! От време на време си гризвам за мезе от него, а през останалото време пия водка, мастика или ракия! Преди да си легна, гълтам лъжичка хлебна сода! И ако щеш вярвай, помага! Цяла зима съм изкара на открито и още не съм се разболял!
- Това е, защото нямаше сняг тази зима! - трезво поставих нещата на местата им.
- Все едно, дали е имало или нямало сняг! Важното е, че оцелях! А ти признай, колко пъти боледува тази зима?
- Веднъж! - признах.
- Виждаш ли? - наклони на една страна главата си той - А аз нито веднъж!
Не можех да допусна, в спора да ме победи някакъв бездомен клошар. Размахах показалец пред носа му:
- От скитническият си живот, си изградил имунитет, който те пази от заболяванията!
- Ха-ха-ха! - присмя се на глас Пантата - Ти сам вярваш ли в това, което говориш, братле? Не влиза ли то в разрез с всякаква логика?
Не знаех какво да отвърна, затова запитах:
- Виждаш ми се доста начетен, за клошар! Какво образование имаш?
Чочо - Пантата се засмя и бръкна в раницата, която бе сложил до себе си. Извади три дипломи и ми ги показа. Докато четях и асимилирах написаното в тях, той започна да изброява:
- Първата диплома е от Сорбоната във Франция, втората е от Хайделбергския университет „ Рупрехт - Карлс“, а третата от университета по физика в Токио! Съмнявам се, че в този град има по-начетен човек от мен!
- Не може да бъде? - възкликнах, а той отвърна:
- Може, братле! Може!
- А защо си клошар? - изплъзна се от устата ми.
Той се надигна, изпи останалата водка и рече:
- Защото само така можех да продължа живота си! Иначе или трябваше да се самоубия, или да убия някого! А вярвай ми, има предостатъчно хора за убиване в нашата имитация на държава! Чак ли си, братле?
Не знаех, какво да отвърна. Чувствах се прекалено малък, спрямо уличната философия на този непонятен за мен човек. Той стоеше над всички и всичко, нещо, което аз или съгражданите ми не можехме да си позволим, дори само в мислите си. Такава голяма и абсолютна свобода имаше в някой друг свят или живот, далеч от мен и закостенелите ми разбирания. Махнах с ръка на Пантата и тръгнах към дома си. Трябваше да се прибера в мишата си дупка, за да си взема въздух от ежедневните проблеми, а той имаше целия свят и като щедър собственик, не го скъпеше за никого. Много ми се искаше да му кажа „Братле“, но нямах нито куража, нито знанията, нито свободата му!
Красимир Бачков
Развитието на човечеството след Атлантид...
Когато двама се карат , третият умира