БРАТЛЕ
- Сега, когато до нас стигна този корона - вирус разбрах, че и от кусурите може да има полза, братле! - смигна ми Чочо - Пантата и отпи от двестаграмката. - Ако не жулех алкохол всекидневно, едва ли щях да съм оцелял сега!
Бях спрял до парко-мястото, на отсрещната кооперация и щом видях клошаря, ми дожаля за него. Влязох в близкия магазин и купих малка бутилка водка. После му я дадох, с препоръката да хапне, преди да се напие. Този клошар бе част от глутницата улични кучета, обитаваща нашия квартал. Те заедно тарашеха контейнерите за смет и се възползваха от хранителните продукти в тях. Не знаех на каква възраст е клошаря, но бях разбрал, че е доста интелигентен за клошар. Пред няколко месеца бях свидетел, как той изгори банкнота от сто лева, ей тъй за кеф! Нещо, което не би си позволил и милионер. Сега той стана, позаклати се и рече:
- Човекът, по принцип е видял много по-страшни изпитания! Не можеш уплаши някого, с нещо невидимо! Трябва да е огромен звяр, с ужасен рев отсреща, за да те стресне! Иначе, не вървиш!
- Да, но когато се заразиш и не можеш да си поемеш дъх, друга песен ще запееш! - отвърнах аз.
Пантата се усмихна презрително и бръкна в джоба на якето си. Изкара някакъв сух корен и запита:
- Знаеш ли, какво е това?
- Какво?
- Корен от джинджифил! От време на време си гризвам за мезе от него, а през останалото време пия водка, мастика или ракия! Преди да си легна, гълтам лъжичка хлебна сода! И ако щеш вярвай, помага! Цяла зима съм изкара на открито и още не съм се разболял!
- Това е, защото нямаше сняг тази зима! - трезво поставих нещата на местата им.
- Все едно, дали е имало или нямало сняг! Важното е, че оцелях! А ти признай, колко пъти боледува тази зима?
- Веднъж! - признах.
- Виждаш ли? - наклони на една страна главата си той - А аз нито веднъж!
Не можех да допусна, в спора да ме победи някакъв бездомен клошар. Размахах показалец пред носа му:
- От скитническият си живот, си изградил имунитет, който те пази от заболяванията!
- Ха-ха-ха! - присмя се на глас Пантата - Ти сам вярваш ли в това, което говориш, братле? Не влиза ли то в разрез с всякаква логика?
Не знаех какво да отвърна, затова запитах:
- Виждаш ми се доста начетен, за клошар! Какво образование имаш?
Чочо - Пантата се засмя и бръкна в раницата, която бе сложил до себе си. Извади три дипломи и ми ги показа. Докато четях и асимилирах написаното в тях, той започна да изброява:
- Първата диплома е от Сорбоната във Франция, втората е от Хайделбергския университет „ Рупрехт - Карлс“, а третата от университета по физика в Токио! Съмнявам се, че в този град има по-начетен човек от мен!
- Не може да бъде? - възкликнах, а той отвърна:
- Може, братле! Може!
- А защо си клошар? - изплъзна се от устата ми.
Той се надигна, изпи останалата водка и рече:
- Защото само така можех да продължа живота си! Иначе или трябваше да се самоубия, или да убия някого! А вярвай ми, има предостатъчно хора за убиване в нашата имитация на държава! Чак ли си, братле?
Не знаех, какво да отвърна. Чувствах се прекалено малък, спрямо уличната философия на този непонятен за мен човек. Той стоеше над всички и всичко, нещо, което аз или съгражданите ми не можехме да си позволим, дори само в мислите си. Такава голяма и абсолютна свобода имаше в някой друг свят или живот, далеч от мен и закостенелите ми разбирания. Махнах с ръка на Пантата и тръгнах към дома си. Трябваше да се прибера в мишата си дупка, за да си взема въздух от ежедневните проблеми, а той имаше целия свят и като щедър собственик, не го скъпеше за никого. Много ми се искаше да му кажа „Братле“, но нямах нито куража, нито знанията, нито свободата му!
Красимир Бачков
ка4аков, днес е Неделя
Развитието на човечеството след Атлантид...