ВИСОК   ПОЛЕТ

В началото бях толкова различен,

че всички ме нападаха от всякъде.

На другите не можех да приличам,

но като тях да съм до някъде.

Така научих се да кудкудякам,

Вместо да викам гордо, смело

Привикнах и докрай да чакам,

за моят полет на орела.

Мимикрията стана същност

На всеки ден и всяко нещо

И за да не стане късно,

аз полетях в небето вещо.

Останалите се смълчаха,

Със завист ме следяха зинали

Със мен уви не полетяха,

Но ме отхвърлиха завинаги.

Сега се рея във небето

Но сам съм в гордият си полет

И има нещо на което

държа – да бъде само пролет!

                                                                                        Красимир  Бачков