ТАЗИ ЧАСТ ОТ ИГРАТА …
Имах късмет да срещна в живота си действително умни хора. Не бяха много, но достатъчно, за да мога да направя разликата между тях и останалите. Случваше се, покрай някое мое изказване или реакция / аз съм твърде избухлив по природа /, да се опитват да ме научат, че загубите също са полезни за човешкото развитие и в частност за моето. Не да се примиряваме и да свикваме със загубите, а да ги приемаме, като необходимата част, без която играта наречена живот няма да е пълна. Когато задълбаех в някакъв проблем, го губех от погледа си и усещанията се изкривяваха. Беше нужно да се отдалеча от него и тогава трезво да се опитам да го реша. Буйният ми характер ми погаждаше лоши шеги по-често, отколкото трябваше и затова почти свикнах да анализирам със закъснение онази част от играта, която все не можех да преглътна и приема… Така стигнах до една възраст, в която не бях сигурен, дали евентуалната загуба на някой или нещо, не е по-скоро печалба. И за да се уверя, че за пореден път не се лъжа в убежденията си, се обадих на човек, когото изключително уважавам и ценя. Накратко му обясних, докъде съм стигнал в еволюцията си, спрямо човешките взаимоотношения и познайте, какво отвърна той. – „Винаги съм знаел, че един ден ще станеш майстор в играта!“ По-скоро учуден и с доста съмнение приех похвалата и за да се подсигуря запитах: - „А защо толкова късно и значи ли това, че повече няма да греша или губя?“
Този умен човек простичко отвърна: - „Аз съм също човек като теб и също играя тази интересна игра! Понякога съм обикновена фигура, понякога побеждавам, друг път греша. Сам знаеш, че е по-добре късно, отколкото никога! А колкото до бъдещите ти грешки, не се страхувай! Без тях няма да има игра и точно те ще правят успехите ти по-сладки и ценни! И не бързай да печелиш всичко, на всяка цена! Не за друго, а защото след тази част на играта идва нейният край…!“
Красимир Бачков
Господ да ни е на помощ с това нещо на в...
Президента Радев да свика съвета за наци...